Излъгах, излъгах,
изсмуках си го от пръстите.
Излъгах ей така, съвсем невинно,
за да бъдеш мой за миг, само за да бъдеш при мен.
Няма да разбереш, никога няма да разбереш
какво е истина, какво е истина и какво е лъжа.
И преди да ти кажа каквото и да е сега,
най-вероятно пак ще съм си го измислила сама.
Най-нахално пак го извъртам,
не съм виновна.
О, не, не се чувствам ни най-малко виновна.
Нямаше да съм каквато съм, ако бях друга,
нямаше да съм каквато съм…
Нямаше ли?
Няма да разбереш, никога няма да разбереш
какво е истина, какво е истина и какво е лъжа.
Вече сама се губя в своите лъжи.
С никого не се съобразявам,
от нищо не се срамувам.
На лъжи, на лъжи, на лъжи,
на лъжи който веднъж се е научил,
кръвта му е замърсена от лъжи,
иска да устрои живота си върху една лъжа.
Излъгах, излъгах.