Сестричке, какво ли знаеш ти,
дето си се сгушила в синьото си палто
и се чувстваш по-голяма и от мен,
дето стоя зад теб?
Сестричке, на колко години си?
С пръстите си достигаш до шест
и небрежно ме поздравяваш и си отиваш –
към кого? Срещу какво?
Ама недей да бягаш –
първо искам да ти кажа…
Сестричке, ела, подай ми ръка,
полетът е труден
и крилете ти са още малки,
но ти няма да паднеш.
Сестричке, небето е тъй необятно
и в тази негова тайнственост
понякога се крие душата му.
Сестричке, какво ли знаеш ти,
дето слизаш по чорапи и си мислиш,
че всичко се върти около теб
без „ама“, без „ако“?
Сестричке, какво ли не бих дала,
за да не се загубиш,
но със времето сама ще откриеш
това, което аз знам, а ти – не.
Не си отивай –
първо искам да ти кажа…
Сестричке, ела, подай ми ръка,
полетът е труден
и крилете ти са още креххки,
но ти няма да паднеш.
Сестричке, небето е тъй необятно
и в тази негова тайнственост
понякога се крие душата му.
А теб те очакват мечти,
цветове и вълнения,
силни страсти,
а понякога – и страдания,
но ще видиш, че ще обичаш,
да, ти несъмнено ще обичаш
като мен.
Сестричке, небето е тъй необятно
и в тази негова тайнственост
понякога се крие душата му,
но ти няма да паднеш.
Сестричке, небето е тъй необятно
и в тази негова тайнственост
понякога се крие душата му.
Сестричке, небето е тъй необятно
и в тази негова тайнственост
понякога се крие душата му,
но ти няма да паднеш.
Сестричке, сестричке, небето е тъй необятно, сестричке,
и в тази негова тайнственост
понякога се крие душата му, душата му,
но ти няма да паднеш.
Сестричке, небето е тъй необятно
и в тази негова тайнственост
понякога се крие душата му, душата му,
но ти няма да паднеш.
Сестричке, сестричке, небето е тъй необятно
и в тази негова тайнственост
понякога се крие душата му.