Синева [Sineva]

Ти отмина… (×3)

Сякаш сън, (×2)

сякаш дъжд,

сякаш пролет

и есен,

и зима…

Твойта сянка над младата ръж

се изви като кърпа синя.

Непрежалена тъжна шега

като яребица се заобажда.

И една ароматна тъга

може лекичко

да те възражда.

Аз се спрях. (×2)

И затворих очи.

За да мога да те преживея…

А душата виновно, виновно мълчи.

Само вятъра мина през нея.

Само вятъра, вятъра вейне едва.

Пиле някакво вън изписука…

Ах, каква,

ах, каква синева, синева

сме забравили някога тука!

Синева. (×3)