Умирам да те моля
да не си отиваш , живот мой !
Умирам да слушам нещата ,
който премаълчаваш !
Аз мълча и ти си отиваш ...
Все още тая надеждата,
че един ден ще съм способен
да не крия раните си,
които болят само
при мисълта как с всеки изминал ден те обичам повече ...
Колко време ще чакаме ?!
Умирам да те взема в обятията си
и ти да ме прегърнеш силно !
Умирам да те забавлявам !
Да ме целунеш когато се сабуждам,
положил глава на гърдите ти , докато слънцето изгрява
и постепено загубя мириса ти ...
Потъвам в твоите устни ,
които се приближават
шепнейки думи които нахлуват в сърцето ми,
изгаряйки го отвътре ...
Умирам да те опозная ...
Да знам какво мислиш ...
Да отворя всички врати към теб
и да победя бурите, които искат да ни повалят ...
Да спра погледа си в твоите очи ...
Да запея с теб на разсъмване ...
Да се целуваме докато устните ни се изхабят ...
Да гледам в твоето лице как всеки ден
расте зрънцето на любовта ...
Да вярвам , да сънувам , да оставя всичко просто да се случва , като забравя за страха от страданието ...
Умирам да ти споделя
какво ми минава през ума !
Умирам да те интригувам
и да мога все още да те изненадвам !
Да усещам всеки ден това пронизване
в сърцето щом те видя ...
Да мислят каквото искат ...
Че може би съм луд !
Това си е моя работа !
И сега отново гледам на света в моя полза ...
Отново виждам как блести светлината на слънцето ...