Мога да видя колко си хубава, усещаш ли погледа ми върху теб.
Срамежлив съм и обръщам главата си.
Работейки до късно в закусвалня "Citylite", виждам че се прибираш вкъщи добре.
Сигурен че не ме виждаш, надявайки се, че ще ме видиш
Понякога се чудя защо ме гледаш и ми намигаш,
не можеш да се държиш като моята любима.
Виждам те в кафе "Citylight", сервирайки всичките тези блюда и след това виждам отражението си в очите ти, моля те,
Говори с мен, покажи малко съжаление.
Докосваш ме по много, много начини,
но аз съв срамежлив, не виждаш ли?
Обсебен от теб, от твоят вид, всъщност "бих умрял за теб всеки ден"
пиша на хартия и след това я изтривам.
Все още стоя в закусвалня "Citylight", пия кафе и чета лъжи.
Обръщам глава и те виждам, възможно ли е това наистина да и ти?
Понякога се чудя защо ме гледаш и ми намигаш,
не можеш да се държиш като моята любима.
Виждам красивата ти усмивка и искам да избягам от
отражението си в очите ти, моля те,
Говори с мен, покажи малко съжаление.
Докосваш ме по много, много начини,
но аз съв срамежлив, не виждаш ли?
Разбирам, не мога да те имам, не мога да те оставя, защото трябва понякога да те виждам.
Но не разбирам как успяваш да ме държиш укован.
И всеки буден час, усещам как вземаш силата от мен и не мога да се оставя да не
повтарям тази сцена отново...
Понякога се чудя защо ме гледаш и ми намигаш,
не можеш да се държиш като моята любима.
Виждам красивата ти усмивка и искам да избягам от
отражението си в очите ти, моля те,
Говори с мен, покажи малко съжаление.
Докосваш ме по много, много начини,
но аз съв срамежлив, не виждаш ли?