Очите ми ме молеха да спра да гледам.
Очите ми твърдяха,че съм луд.
Луд, за да ги карам да се взират и да те търсят там...
Там където отдавна не си и няма да те има.
Очите ми казваха,че са те виждали и друг път,
Че те познават много преди мен и знаят как бързо се променяш, изчезваш, но няма смисъл...
Няма смисъл насила да ги карам да търсят в теб това, което нямаш и което щях да видя.
Не ги послушах и ги държах отворени.
Когато ги затворих беше късно,
Защото те бях пуснал вътре в себе си.
И всичките ми думи и желания
бяха приели формата на твоите движения.
Сега...
Докато те изтръгвам от сърцето си,
Си мисля не е ли смешно това,че докато гледах с отворени очи не забелязах нищо
И трябваше да ги затворя, за да видя.
Очите ми ме молеха да спра да гледам,
Очите ми твърдяха,че съм луд
За да ги карам да се взират и да те търсят там,
Където отдавна не си и няма да те има.
И трябваше да ги затворя за да видя.