Всеки има спомените свои,
мигове със някой споделени,
но миналото си е само мое
и този свят за тебе забранен е.
Очите ти са пълни с топлина,
но тя не може никак да ме стопли.
Той беше лятото, а ти си есента –
двата мъжки сезона в живота ми.
Не, аз не мога времето да върна
и всичко с теб до днес да преживея.
Не мога с нова жар да те прегърна –
огнища стари още в мене тлеят.
Не мога времето да върна
и всичко с теб до днес да преживея.
Не мога с нова жар да те прегърна –
огнища стари още в мене тлеят.
В мислите си него още нося
и миналото няма да предам.
Не можеш любовта ми да изпросиш –
аз трябва да реша да ти я дам!
Очите ти са пълни с топлина,
но тя не може никак да ме стопли.
Той беше лятото, а ти си есента –
двата мъжки сезона в живота ми!
(×2):
Не, аз не мога времето да върна
и всичко с теб до днес да преживея.
Не мога с нова жар да те прегърна –
огнища стари още в мене тлеят.
Не мога времето да върна
и всичко с теб до днес да преживея.
Не мога с нова жар да те прегърна –
огнища стари още в мене тлеят.