Sevmemeliyiz [Bulgarian translation]

С всяка стъпка, с всеки миг

безмълвно преминават дните, до мен растат...

Без да се срамуват дните

от това, че без теб минават.

Всъщност, изгарям нарочно аз

и те ми се присмиват...

Моят плач в полунощ,

странната болка на човека...

Може би ние

трябва да се научим!

Може би ние

не трябва да обичаме!

Ти, който виждаш всичко,

не можа ли мен да видиш?

Ти, който чуваш всичко,

не можа ли мен да чуеш?

Ако всичко си намерил,

не можа ли мен да намериш?

Ти, който знаеш всичко,

само мен не можа да познаеш!

Може би ние

трябва да се научим!

Може би ние

не трябва да обичаме!

Задушавам се от това да бъда себе си

и всъщност живея изтощавайки се.

Без да се срамуват дните

от това, че без теб минават.

Всъщност, изгарям нарочно аз

и те ми се присмиват...

Моят плач в полунощ,

странната болка на човека...

Може би ние

трябва да се научим!

Може би ние

не трябва да обичаме!

Ти, който виждаш всичко,

не можа ли мен да видиш?

Ти, който чуваш всичко,

не можа ли мен да чуеш?

Ако всичко си намерил,

не можа ли мен да намериш?

Ти, който знаеш всичко,

само мен не можа да познаеш!

Може би ние

трябва да се научим!

Може би ние

не трябва да обичаме!