Любовта е птица бяла
с наранено крило,
долетяла на разсъмване.
Непробудни, неразлистени,
ние с тебе сме привидност.
Любовта ни е наистина.
Не тъгувай на раздяла –
зимен сън е било.
Ние с теб не съществуваме.
Свят невидим, плът измислена.
Има само любовта ни.
Любовта ни – тя е истинска.
Ала само любовта ни,
любовта ни е наистина.
Тя единствена.
Тя е лава и дим,
тя не прощава лъжи,
тя е вятър, тя не престава,
но само в тебе я няма,
само в тебе я няма. (×3)