Хана:
Коварна
е нощта, щом се разгори,
а месечината станува
по островърхите покриви.
Когато мракът служи на нощта,
ме измъчва мисълта
да изтичам до балкона
и изкрещя към звездите.
Ти, който страдаш
или се чувстваш сам до полуда,
опиянен и щастлив от любов –
такъв те познавам аз.
Вратите ми са отворени докрай за теб –
е, хайде вече, спри да тичаш за миг!
Ти, който ме чуваш, поканен си при мен.
Ти, който ме чуваш, бъди добре дошъл у дома!
Побързай,
преди хоризонтът да порозовее
и преди денят
да ми отвърне с ехо.
Звънтят вече подковите
на уплашените ти коне.
Времето впряга каляската –
тичай да не я изпуснеш!
Друпи:
Отдавна те очаквах, от цяла вечност,
а сега изглежда сякаш само миг.
Очите ти се смеят; колко си красива, просто не знаеш.
Аз се радвам – хайде, кажи го и ти!
Каква прекрасна среща е – кажи го и ти!
Хана:
Ти, който страдаш
и се чувстваш сам до полуда…
Друпи:
Нека те погледна
и ми кажи как си!
Хана:
Вратите ми са отворени докрай за теб –
е, хайде вече, спри да бягаш за миг!
Друпи:
Изглеждаш радостна – и наистина си.
Хана:
Ти, който ме чуваш, бъди добре дошъл у дома. (×2)