По опърления склон
скитник вятър тича,
вятърът си няма дом,
много, много те обичам.
През заспалите липи
месецът наднича
и на мен не ми се спи,
много, много те обичам.
И на мен не ми се спи,
много, много те обичам.
С леки пръсти есента
клоните съблича,
а е трепетна нощта,
много, много те обичам.
Само звездния капчук
светли капки свлича.
Без дихание, без звук
много, много те обичам.
Но на мен не ми се спи,
много, много те обичам.
Без дихание, без звук
много, много те обичам.