Има хиляди песни за любовта, но нито една за тази.
Има милиони истории, има милиони поети.
Има милиарди съдби, а има и една.
Никой не знае как обича сърцето на момчето.
Момчето не е хлапе. То никога няма да заплаче.
Ако те е притиснал към гърдите си, значи няма да те измами.
Няма да нарани чувствата ти, а ще съхрани клетвата.
Момчето няма да каже- "Прости дело в мен"
Няма да се хвали какво си зайче в леглото.
Няма да се издевателства, сърцето ти да терзае.
И никога няма да превърне думите си в фантазия.
И само веднъж ще види нещо,
в уличната романтика, панделки, снимки.
Огънчета-свещи,хора-лунатици.
И аз като кучето Хачико, винаги ще остана верен.
Сама решавай - душа или черен евнух.
Прости ми господарке няма да падна
на кoлене, но ще пренеса през живота си всеки миг.
Няма да те обсипвам с комплименти, сама решавай.
Защо са ни думи,когато говори душата.
Аз няма да си сваля маратонките, и няма да облека панталони.
Така ми е по-удобно да тичам след теб, защо са ми излишни мъки?
Само не прави патешки устни,
и ще разбереш какво живее под черното яке.
Ако съм казал, че те обичам, значи съм отговорен.
Ако съм казал, че си една, значи няма да те предам.
Ако съм ти казал, че сърцето си без мъка ти подарявам,
само го дръж и не го чупи на парчета.
Ти не го чупи, и не го мачкай, моля те.
Аз няма да оживея без любов.
Чувствата ми са като пясък, директно от пустинята ми.
Колкото и дъждове да излееш, никога няма да изтине.
Със сини очи, червено червило.
Ти сякаш със слана направи прекрасен свят.
С боичките си изцапа душата ми.
Тъкмо построих чувствата, а ти камък по камък ги рушиш.
Аз не си купих маратонки, купих ти подарък.
Нося ти букет маргаритки, между алеите и арките.
В ръцете ми се усмихва бяло мече на минувачите,
а ти викаш като курва впивайки нокти в кожата.
Давай взимай ножовете, режи душата ми на части.
Направих грешки, покайвам се и те моля за малко.
Остави ми поне сънищата.
И никога не съм виждал толкова мътна пролет.
Събуди се! Какво ти стана?
Какво означава. Омръзна ти да
получаваш цветя или да се разхождаш?
Мадам, може би ще слезете
при мен от пиедестала?
И ти ми подари две години, и уби две.
Ти промени времето, и ми отне думите.
Не ме обичаш, не ме лекувай както онази простуда.
Когато си отидеш, кълна се няма да те проклинам.
Ако съм казал, че те обичам, значи съм отговорен.
Ако съм казал, че си една, значи няма да те предам.
Ако съм ти казал, че сърцето си без мъка ти подарявам,
само го дръж и не го чупи на парчета.