Не, в тази студена декемврийска вечер
няма да остана прикована за тази мрачна стая.
Ще изстрадам
и тази нощ по теб, дето вече
ми нямаш доверие.
Защо ли
тази лодка
все тъй потъва към дъното на спомените?
О, не, не, не!
Ще се откъсна от теб –
мога да го направя,
дори когато съм сред чужди хора –
все ще намеря място и за себе си, но не!
Едва ли…
Кълна се – ще ти покажа, че мога;
аз бях и оставам
тази, която може да те нарани, и ако заплача,
може би ще успея да изтръгна сълза от очите ти, но едва ли…
Не! Бих могла, но дори най-незначителният ти жест
се запечатва дълбоко в съзнанието ми като стъпка в снега.
Защо ли
продължавам да упорствам над теб,
след като вече нямаш нужда от мен?
Къде ли си сега?
Сигурно не си сам,
а аз продължавам да се рея сред спомените.
О, не, не, не!
Ще се откъсна от теб –
мога да го направя,
дори когато съм сред чужди хора –
все ще намеря място и за себе си, но не!
Едва ли…
Кълна се – ще ти покажа, че мога;
аз бях и оставам
тази, която може да те нарани, и ако заплача,
може би ще успея да изтръгна сълза от очите ти, но едва ли…
Аз бях и оставам
тази, която може да те нарани, и ако заплача,
може би ще успея да изтръгна сълза от очите ти, но едва ли…