Когато над Дунав се мръкне
и сънен Балканът заспи,
отново в полетата бойни
пожарът на бунта гори.
Отново вървят септемврийци
и жертви народни безброй
и страшно проклинат: "Убийци,
ний пак ви зовеме на бой!"
Балканският вятър отнася
гласа ни към плахия враг
и глуха закана оглася
селото и тъмния град.
Кълнем се в смъртта ви, другари,
във всеки загинал герой,
че скоро часът ще удари,
часът на щастливия строй!