Оставѝ ме без дъх
и щом си вече тук, недей си отива.
Вземи малкото, което ми остана,
остави ме със следите от любовта.
Още утре ще се отрека
от много свои вчерашни неща,
но не и от мислите си, не –
тях със себе си ще понеса.
Тя е правилната, тя е за теб,
тя е твоята песен.
Тя е част от теб,
а аз – само емоция.
Оставѝ ме без дъх, а пък след това
се хващай с когото си пожелаеш.
Ако в свой враг не ме превърнеш,
то ще съм твоят покой.
Недей обаче да забравяш –
любовта е като вятъра –
взема каквото може от теб
в само един миг.
Припев: (×4)
Кой ми остава, кой ми остава,
кой ми остава във сърцето?
Недей обаче да забравяш –
любовта е като вятъра –
взема каквото може от теб
в само един миг.
Припев: (×6)
Кой ми остава, кой ми остава,
кой ми остава във сърцето?