Sento solo il presente [Bulgarian translation]

Превърни ме в балонче,

та да докосна звездите –

издухай го бавно и ме прати до луната

съвсем неусетно.

Завържи ме за слънчев лъч,

а него дари на вятъра

и от всяка моя усмивка улови обаянието

и с него дари целия свят.

Всичко мъртво

оживява,

щом остана с теб,

и не искам нищо друго,

освен

да се уверя,

че си тук до мен,

че си тук до мен

и че ще си винаги до мен.

Искам само теб,

искам само теб

и вече забравям за всичко друго –

усещам само настоящето;

чувам как вълните

се сблъскват силно

и сякаш нищо лошо не може да ме застигне,

щом ме прегърнеш силно.

Няма по-сладка горчивина

от тази на мокра и бегла целувка,

която да разпали желанието…

Всяко цвете в пръстта,

което очаква своя дъжд,

е досущ като поглед, изпълнен с надежда

за целувка, която да подхрани желанието.

Всичко мъртво

оживява,

щом остана с теб,

и не искам нищо друго,

освен

да се уверя,

че си тук до мен,

че си тук до мен

и че ще си винаги до мен.

Искам само теб,

искам само теб

и вече забравям за всичко друго –

усещам само настоящето;

чувам как вълните

се сблъскват силно

и сякаш нищо лошо не може да ме застигне,

щом ме прегърнеш силно.

Няма по-сладка горчивина

от тази на мокра и бегла целувка,

която да разпали желанието…

И сякаш нищо лошо не може да ме застигне,

щом ме прегърнеш силно.

Няма по-сладка горчивина

от тази на мокра и бегла целувка,

която да разпали желанието…