Sensiz İstanbul'a Düşmanım [Bulgarian translation]

Като глух, заем взел от думите

днес душата си излях, с липсата ти разговарях,

като пленник, като руина, като самия себе си,

отрекох се от себе си с душата си говорих.

Като дете лицето си за първи път видях,

видях самия себе си, погледнах в мен.

Огледалото на части се строши,

какво ако е всичко на парчета, скъпа.

В липсата ти колко сълзи струва името ти.

Какво се случва, ела, ела, ела, ела.

Без теб съм враг на Истанбул.

С изрезки от надеждите ми платна направих, но

в липсата ти не можех да тръгна нито да остана

Бяха ли реални нещата които ме задържаха.

На моите раздели, подари ти украшения.

Пристрастен към загуба подобно на дете

замлъкнах гневен в себе си.

Огледалото на части се строши,

какво ако е всичко на парчета, скъпа.

В липсата ти колко сълзи струва името ти.

Какво се случва, ела, ела, ела, ела.

Без теб съм враг на Истанбул.

Огледалото на части се строши,

какво ако е всичко на парчета, скъпа.

В липсата ти колко сълзи струва името ти.

Какво се случва, ела, ела, ела, ела.

Без теб съм враг на Истанбул.