Септември слезе над земята,
със есенна одежда я покри,
но аз живея още в наш'то лято,
макар че само спомен днес си ти.
Горещи думи, кратки тайни
и твойте замислени черти.
Върти се всичко, миг безкраен,
макар че само спомен днес си ти.
Остани, за мен раздяла няма.
Остани в сърцето ми поне.
Остани, така ще бъдем двама
сенки под измислено небе.
Не зная колко дълго още
във мислите надежда ще трепти,
но знам, в съня ми ще пристигаш нощем,
макар че само спомен днес си ти.
(×2):
Остани, за мен раздяла няма.
Остани в сърцето ми поне.
Остани, така ще бъдем двама
сенки под измислено небе.
Остани, остани.