Seni Severdim [Bulgarian translation]

Жалко,какво минало жалко,уморих се да разправям

Откакто ти се отказа от мен,в този ден аз бях покрусена

Жалко е,грях е,а аз като кокиче,с болка си пробивам път

А аз те обичах,тъгата по теб, е в пазвата ми...

А аз те обичах,и будна,и в съня си...

А аз те обичах,и въпреки теб,и пак те обичах...

Бесилото ,с въжето на врата ми...

А ти любовта ,не разбираш,не познаваш,розата да изгори,не би заплакал,спокоен....

А аз с ,не ронещият ти сълзи,те обичах

Ти,чувствителен,страхлив боец...

Любовта ,на кого продал,предател....

А аз на всяко бойно поле...те обичах

Жалко,ах минало,жалко...

Една самота,едно тегло...

Откакто ти от мен се отказа...

В този ден аз бях погубена..

Жалко,грях е,а аз като перка,като онзи който в огън изгаря в последия си дъх...

А аз те обичах,тъгата по теб ,е в пазвата ми..

Обичах те,и будна,и в съня си..

Обичах те,въпреки теб,и пак те обичах

Бесилото с въжето на врата ми...

А ти любовта,не разбираш ,не познаваш,розата да изгори,не би заплакал,спокоен...

А аз с не ронещия ти сълзи,те обичах...

Ти,чувствителен,страхлив боец....

Любовта,на кого продал,предател....

А аз на всяко бойно поле ...те обичах