Seni Kaybettiğimde [Bulgarian translation]

Колко тежко и колко бавно минава

всяка минута, всяка секунда без теб.

Но докато бях с теб, времето като вода течеше.

Силите не биха ми стигнали за такова бързане…

И света да ми дадеш, за какво ми е, ако теб те няма?

За какво са ми пътищата, ако не водят към теб?

За какво ми е да спиш до мен, ако не ме обичаш?

Какво да правя с деня, ако моето слънце е останало в теб?

Когато те загубих, разбрах че

скръбта, която кара славеят да замлъкне, накара и моята роза да увехне.

Когато те загубих, разбрах

що за болка е това, убиваше ме тя бавно…

Когато оставам без теб, всяко място и всяка улица са чужди,

безлюдни, сякаш изоставени...

Когато човек остане сам-самичък, разбира че

устните му са запечатани, думите неизказани…

И света да ми дадеш, за какво ми е, ако теб те няма?

За какво са ми пътищата, ако не водят към теб?

За какво ми е да спиш до мен, ако не ме обичаш?

Какво да правя с деня, ако моето слънце е останало в теб?

Когато те загубих, разбрах че

скръбта, която кара славеят да замлъкне, накара и моята роза да увехне.

Когато те загубих, разбрах

що за болка е това, убиваше ме тя бавно…

Когато те загубих, разбрах че

скръбта, която кара славеят да замлъкне, накара и моята роза да увехне.

Когато те загубих, разбрах че

вътре в мен вече нощ настана, ти угаси моето слънце.

Когато те загубих, разбрах че

скръбта, която кара славеят да замлъкне, накара и моята роза да увехне.

Когато те загубих, разбрах

що за болка е това, убиваше ме тя бавно…