Sen Giderken [Bulgarian translation]

санджак:

Това не е моята съдба, как е възможно такова нещо?

Лицето ми ме разбира, има радост, но лъжа.

Не знам кой прося на тази скала.

Ако падне, ще си счупя ръката и крилото, но ти не ти пука.

Ако тръгна по пътя, ще ме чакаш ли?

Имаш ръце на яката ми, това е като "Отиди сега".

Не се знае кой ти каза "скъпа", това е същото като убийството ми.

Вашето легло е като смърт, навсякъде, където се докосвам от вас, той принадлежи на някой друг.

Любовта отново е там,

Има отново, докато си тръгваш

Любовта отново е там,

Има ли отново, докато ме изоставяш

Любовта отново е там,

Има отново, докато сме готови

Любовта отново е там, отново е там ...

Rapozof:

Не се срамувай от сълзите си, но не плачи с всички.

Ти и аз, така че ние, ако не е в нашата съдба?

И така, вие сте този, който отива и щастливият.

Тогава казах, че победата не е в моята съдба, нямате нищо против.

Мислите ли, че животът е просто дишане?

Забравяте ли минало с алкохол или последната ви цигара?

Понякога искаш да чуеш гласа на човека, когото мразиш.

А понякога може да си спокоен заради омразата си.

Знаеш ли? Всъщност ми липсват дните, за да бъда обичан.

И докато животът беше толкова красив, не виждах никакви лайна.

Да не се пропуска, да не бъдеш обичан, да не си в сънища, за нещастието да си нещастен, е прекалено отчаян.

Понякога изглеждаш празна в стените в продължение на часове, само си мислиш ...

Всяка вечер не можеш да спиш, любовта е луд залог.

Имам стара рана, която не лекува като твоята ...

санджак:

Любовта отново е там,

Има отново, докато си тръгваш

Любовта отново е там,

Има ли отново, докато ме изоставяш

Любовта отново е там,

Има отново, докато сме готови

Любовта отново е там, отново е там.