Не искам да виждам и не искам да чувам
Сянката на приближаващия се прилеп
Моля те не ме пускай, когато ме видиш, че падам
В стенещите земи на смъртта.
Ще разпръскам сърцето си в твоите ръце
Ще ми кажеш ли - ще те видя скоро
Когато очите ми повехнат, моля, дай ми твоята усмивка
И дори тъмни нощи изчезват със зората
Ще имаш време да плачеш, когато ме няма
Завладей ме и изпълни сърцето ми с кураж
Дай ми криле и прикрий белега
Откъсни дробовете ми и убий треската
Върни ме към примамливата земя на любовта
Ще разпръскам сърцето си в твоите ръце
Ще ми кажеш ли - ще те видя скоро
Когато очите ми повехнат, моля, дай ми твоята усмивка
И дори тъмни нощи изчезват със зората
Ще имаш време да плачеш, когато ме няма
Това не е сбогуване, а довиждане
Когато устните ми повехнат, моля, целуни ги за лека нощ
Но дори и светлите дни започват със зората
Ще имаш време да плачеш, когато ме няма
Всички щастливи моменти ме убиват
Сънувам ли вече
Моля те кажи ми, че само спя
Затвори кръга, стигни до края
Метаморфозата започва
Моля те, удържи на обещанието си и ме остави да захвърля преобразуващата и смееща се земя на омразата
Ще ми кажеш ли - ще те видя скоро
Когато очите ми повехнат, моля, дай ми твоята усмивка
И дори тъмни нощи изчезват със зората
Ще имаш време да плачеш, когато ме няма
Това не е сбогуване, а довиждане
Когато устните ми повехнат, моля, целуни ги за лека нощ
Но дори и светлите дни започват със зората
Ще имаш време да плачеш, когато ме няма