Беше дълъг ден без теб, приятелю.
И ще ти кажа всичко за него, когато те видя отново!
Изминахме дълъг път, откъдето започнахме.
О,и ще ти кажа всичко за него, когато те видя отново!
Когато те видя отново!
По дяволите, кой да знае?
Всички самолети, на които летяхме...
Хубавите неща, които преживяхме...
Че аз ще стоя тук и ще говоря на теб...
За друг път...
Знам, обичахме да караме по пътищата и да се смеем...
Но нещо ми подсказа, че това няма да продължава вечно...
Трябваше да превключим...
Да погледнем на нещата различно...
Да видим по-голямата картинка...
Това бяха онези дни, когато усилената работа винаги се отплащаше...
Сега те виждам на едно по-добро място...
Как бихме могли да не говорим за семейство, когато семейството е всичко, което имаме?
Всичко, през което минах...ти стоеше там до мен...
И сега ще караш с мен за последно!
Денят беше дълъг без теб, приятелю.
И ще ти кажа всичко за него, когато те видя отново!
Изминахме дълъг път, откакто започнахме.
О,и ще ти кажа всичко за него, когато те видя отново!
Когато те срещна отново!
Първо и двамата излизате на пътя...
И настроението е страхотно...
И това малко нещо се превръща в приятелство...
Приятелство, което се превръща във връзка...
И тази връзка никога няма да се разруши..
И любовта никога няма да се изгуби...
И когато братството е на първо място...
Тогава границата няма да бъде премината...
Поставена от нас...
Когато границата трябва да се определи...
И тази граница е това, което достигнахме...
Така че помни ме, когато ме няма!
Как бихме могли да не говорим за семейство, когато семейството е всичко, което имаме?
Всичко, през което минах...ти стоеше там до мен...
И сега ще караш с мен за последно!
Остави светлината да те води по пътя...
Пази всеки спомен, когато си тръгнеш...
И всеки път, по който поемеш...винаги ще те води у дома!
Беше дълъг ден без теб, приятелю.
И ще ти кажа всичко за него, когато те видя отново!
Изминахме дълъг път, откъдето започнахме.
О, и ще ти кажа всичко за него, когато те видя отново!
Когато те видя отново!