На седемнадесет години
мой е целия свят.
Ято гълъби под небето синьо,
дните ни летят.
Моята кръв е тъй гореща –
слънцето топли тя.
Тя и бурята може да посрещне,
както любовта.
Знам, че още в мене не вярваш ти,
мислиш ме дете,
но живота в мене сега цъфти
и със мен расте.
Тъй хубав, както съм аз сега
в този хубав ден,
ти само ми протегни ръка –
вярвай, вярвай в мен!
Но седемнадесетгодишен
както мен си и ти.
Влюбен и млад като нас света днес диша
с нашите мечти.
Чуй ме, вярвай, вярвай във мене ти,
както вярвам в теб,
че живота и в двама ни днес цъфти,
като нас расте.
Тъй хубав, както сме ний сега
в този светъл час,
ти само ми протегни ръка –
с теб ще тръгна аз.
Ах, седемнадесет години!
Въздухът даже звъни.
Както гълъби, под небето синьо
литват наш'те дни.