Se supone [Bulgarian translation]

Ще мина през вас тази вечер

Пътя до къщата съм запомнил/познавам вече

Където един ден бях щастлив

А днес съм просто поредния гост

Приемаш ме така студено

Всичко е както беше...но твоята стая има ключ

Самите спомени нахлуват

И можем да си спомним

Би трябвало да не чувствам нищо към теб

И миналото да няма вече значение за мен

Би трябвало да е много лесно да повторя, че съм добре

Макар дълбоко отвътре...да умирам аз

Би трябвало нашата раздяла да е за добро

И животът трябва да си продължи

Би трябвало да не ме е грижа вече, кой ще те целува

Това е присъдата ми...защото предположих, че бих могъл да те забравя

Сега, като не си вече моя

Всякаш си много по-красива

В себе си така уверена

Една роза (цвете) недостижима

Която не бих могъл да откъсна

Явно в нещо съм сбъркал

Ако с мен тъжна си била

И днес си преизпълнена с радост

Но вече без значение е това

Защо да се връщаме назад?

Би трябвало да не чувствам нищо към теб

И миналото да няма вече значение за мен

Би трябвало да е много лесно да повторя, че съм добре

Макар дълбоко отвътре...да умирам аз

Би трябвало нашата раздяла да е за добро

И животът трябва да си продължи

Би трябвало да не ме е грижа вече, кой ще те целува

Това е присъдата ми...защото предположих, че бих могъл да те забравя

Сбогувам се на вратата

И преглъщам на един дъх думите

Ти вече имаш друга любов

Аз се връщам към моята скръб

Нищо друго вече не ми остана...

Би трябвало да не чувствам нищо към теб

И миналото да няма вече значение за мен

Би трябвало да е много лесно да повторя, че съм добре

Макар дълбоко отвътре...да умирам аз

Би трябвало нашата раздяла да е за добро

И животът трябва да си продължи

Би трябвало да не ме е грижа вече, кой ще те целува

Това е присъдата ми...защото предположих, че бих могъл да те забравя