Ще мина през вас тази вечер
Пътя до къщата съм запомнил/познавам вече
Където един ден бях щастлив
А днес съм просто поредния гост
Приемаш ме така студено
Всичко е както беше...но твоята стая има ключ
Самите спомени нахлуват
И можем да си спомним
Би трябвало да не чувствам нищо към теб
И миналото да няма вече значение за мен
Би трябвало да е много лесно да повторя, че съм добре
Макар дълбоко отвътре...да умирам аз
Би трябвало нашата раздяла да е за добро
И животът трябва да си продължи
Би трябвало да не ме е грижа вече, кой ще те целува
Това е присъдата ми...защото предположих, че бих могъл да те забравя
Сега, като не си вече моя
Всякаш си много по-красива
В себе си така уверена
Една роза (цвете) недостижима
Която не бих могъл да откъсна
Явно в нещо съм сбъркал
Ако с мен тъжна си била
И днес си преизпълнена с радост
Но вече без значение е това
Защо да се връщаме назад?
Би трябвало да не чувствам нищо към теб
И миналото да няма вече значение за мен
Би трябвало да е много лесно да повторя, че съм добре
Макар дълбоко отвътре...да умирам аз
Би трябвало нашата раздяла да е за добро
И животът трябва да си продължи
Би трябвало да не ме е грижа вече, кой ще те целува
Това е присъдата ми...защото предположих, че бих могъл да те забравя
Сбогувам се на вратата
И преглъщам на един дъх думите
Ти вече имаш друга любов
Аз се връщам към моята скръб
Нищо друго вече не ми остана...
Би трябвало да не чувствам нищо към теб
И миналото да няма вече значение за мен
Би трябвало да е много лесно да повторя, че съм добре
Макар дълбоко отвътре...да умирам аз
Би трябвало нашата раздяла да е за добро
И животът трябва да си продължи
Би трябвало да не ме е грижа вече, кой ще те целува
Това е присъдата ми...защото предположих, че бих могъл да те забравя