Белезите, които носим,
носим със спомени, спомени изпепелени от мрака.
Опитай да видиш ясно.
Сълзите, които погребваме,
погребваме в нищото, защото болката ни разрушава.
Опитай да видиш ясно.
Сега, нека изцелението започне.
Огън от оръжията,
пазим го в сърцата си.
Ние сме като хиляди слънца.
О, да, всеки ден, стъпка по стъпка се осмеляваме да обичаме отново.
И ако загубим контрол, ще се срещнем в края.
Знай, те режат дълбоко.
Усети белезите в съня си.
Това, което не ни убива, ни прави по-силни.
Истории остават върху кожата ни,
Носим ги с всичко.
Това, което не ни убива, ни прави по-силни.
Не се чувствай самотен.
Самотата убива тръпката от това да си сам.
Опитай да видиш ясно.
Сега, нека изцелението започне.
Огън от оръжията,
пазим го в сърцата си.
Ние сме като хиляди слънца.
О, да, всеки ден, стъпка по стъпка се осмеляваме да обичаме отново.
И ако загубим контрол, ще се срещнем в края.
Знай, те режат дълбоко.
Усети белезите в съня си.
Това, което не ни убива, ни прави по-силни.
Истории остават върху кожата ни,
Носим ги с всичко.
Това, което не ни убива, ни прави по-силни.
Знай, те режат дълбоко.
Усети белезите в съня си.
Това, което не ни убива, ни прави по-силни.
Истории остават върху кожата ни,
Носим ги с всичко.
Това, което не ни убива, ни прави по-силни.
Крака, не ме предавайте сега, не.
Това, което не ни убива, ни прави.
Това, което не ни убива, ни прави по-силни.
Крака, не ме предавайте сега, не.
Това, което не ни убива, ни прави.
Това, което не ни убива, ни прави по-силни.
Белезите, които носим.