Ако си тръгнал към панаира в Скарбъро:
Вземи магданоз,салвия,розмарин и мащерка.
И поздрави предай на тази где там живее
Тя някога бе моя истинска любов.
На склона на хълма в дълбокия лес зелен
стъпки врабците са оставили в снега.
Детето на планината в постеля с одеало
спи невинно далеч от зова на войната.
Кажи и да ми ушие риза от свила
Магданоз,салвия,розмарин и мащерка
Риза без шев и без игла ушита,тогава
ще бъде тя моя истинска любов.
На хълма в листа разпиляни,сълзи
сребърни измили са гроб един.
И войник един почистил и лъснал е сабя.
Кажи и да намери парче земя и да посади
магданоз,салвия,розмарин и мащерка.
Някъде между морето и брегът морски.
Тогава ще бъде тя моя истинска любов.
Тътенът на войната озарява алени батальони
И заповед войниците зове на бой пореден.
На битка ,която те отдавна са загърбили.
Кажи и да ги ожъне със сърп от кожа
магданоз,салвия,розмарин и мащерка.
В букет от пъстри полски цветя да ги пожъне
Тогава ще бъде тя моя истинска любов.
На панаира в Скарбъро ако отиваш ,вземи
магданоз,салвия,розмарин и мащерка.
Поздрав предай на тази що там живее
Някога тя бе моя истинска любов.