Когато литне самолета
като през облак от тъга,
ще ви дадеме и морето,
ще ви дадеме и брега.
Ще духне варненския вятър,
ще тръгнат белите вълни,
които носеха зората
на нашите щастливи дни.
Сбогом, сбогом, море,
мое скъпо море,
мое синьо и нежно,
сбогом, Черно море!
Сбогом, сбогом, море,
наше скъпо море!
Колко много надежди
има в тебе, море!
Земята в миг ще ни остави,
ще полети под нас света,
но ний привързани сме здраво
с морето и със любовта.
Ще духа варненския вятър,
ще пари слънчевия бряг
и неусетно висината
в море ще се превърне пак.
Земята в миг ще ни остави,
ще полети под нас света,
но ний привързани сме здраво
с морето и със любовта.
Ще духа варненския вятър,
ще пари слънчевия бряг
и неусетно висината
в море ще се превърне пак.
Сбогом, сбогом, море,
мое скъпо море,
мое синьо и нежно,
сбогом, Черно море!
Сбогом, сбогом, море,
наше скъпо море!
Колко много надежди
има в тебе, море!
Сбогом, сбогом, море,
мое скъпо море,
мое синьо и нежно,
сбогом, Черно море!