Бурната вълна
изхвърли на брега
мойта изстрадала душа,
бедна и сама.
Сърце, ранено
от твойте грехове,
плаче в нощта без глас –
нямам сили аз.
(×2):
Сбогом, адиос, мили, сбогом, адиос,
вече не ме търси, просто върви си.
Сбогом, адиос, мили, сбогом, адиос,
наивница другаде ти намери си.
От моите очи
не капят вече и сълзи,
свикнали в самота
и тишина.
А мойте устни
не знаят що е грях,
не знаят що е смях –
само дъжд от прах.
(×5):
Сбогом, адиос, мили, сбогом, адиос,
вече не ме търси, просто върви си.
Сбогом, адиос, мили, сбогом, адиос,
наивница другаде ти намери си.