И ако времето минава,
сигурно е заради теб.
И ако не е никога рано,
сигурно е заради теб.
Ако съм грешила
и съм се опитвала,
сигурно е заради теб.
Ако, когато съм сама,
ме е страх да бъда с теб.
И ако нещо остава,
сигурно е заради теб.
И ако някоя мечта остава,
сигурно е заради теб.
Ако сега се опитвам
да те разбера напълно,
а не забелязвам,
че оставам
съвсем сама сред всички,
но когато ми е спокойно,
не мога да си сторя друго,
освен да си мисля: „Боже мили!
Какъв късмет само ме сполети!“.
Сигурно, сигурно, сигурно е заради теб;
всичко случило се сигурно е заради теб.
Ела сега навън,
че съвсем не мога да те позная,
или пък зарежи –
струва ми се още рано.
И ако сърцето тупти,
сигурно е заради теб.
И ако се чувствам силна,
сигурно е заради теб.
И сега в тишината аз
ще те хвана за ръка
и с целувка ще ти кажа,
че ми липсваш, че ми липсваш.
Сигурно, сигурно, сигурно е заради теб;
всичко случило се сигурно е заради теб.
Ела сега навън,
че съвсем не мога да те позная,
или пък зарежи –
струва ми се твърде рано.
И ако времето минава,
сигурно е заради теб.
И ако не е никога рано,
сигурно е заради теб.
Ако съм грешила
и съм се опитвала,
сигурно е заради теб.
Ако, когато съм сама,
ме е страх да бъда с теб.
Но когато ми е спокойно,
не мога да си сторя друго,
освен да си мисля: „Боже мили!
Какъв късмет само ме сполети!“.
Сигурно, сигурно, сигурно е заради теб;
всичко случило се сигурно е заради теб.
Ела сега навън,
че съвсем не мога да те позная,
или пък зарежи –
струва ми се още рано,
рано, още рано…