Седя във прегръдката на Силата. А крилата ми са готови за полет. От другата страна никога и никъде една светлина зове ме. А земята под краката ми е толкова нежна. Гледа ме и чака да се предам.
Какво е това което не ми позволява ?
Какво е това което не ми позволява ? Не дава ми да тръгна на път ?
Какво е това което не ми позволява ?
Какво е това което не ми позволява ?
И кара ме да остана тук
И отново сънувам
Сънувам
Хайде спомни си момчето което пие мъгла за да се скрие от себе си самото защото няма със кого да е. Не знае как да гледа във пропаста и огънят. И как да слуша този огромен звук който се търкаля.
И надеждата е все по- малка- и всичко е тайна
И отново сънува
Сънува