Така ме обичай,че всички да ни ревнуват.
Така ми хвани за ръката, че огъня във сърцето ми да пламне.
Страхувам се да не тръгнеш кажи ми как да си взема въздух!
Нали ти си моят ден,моето всичко,моят мъж......
На теб нищо да не ти стане,онова засмяно лице вобще да не огасне.
Пиша на теб може би за последно,може да умра да свърша.....
Липсвам ли ти? Срам ме е да попитам...
И да ме боли душата вече си там..
Не мисля,никой да не пита за края...