Сън сънувах, моя обич, мой ясен ден.
Сън - наведе ти лице до мен,
все ръцете си повдигах,
все не можех да те стигна.
Сън сънувах, моя обич, мое сърце-
вятър как ме дигна на ръце.
Над Родопа ме понесе
и със песен ме унесе.
Ех, любов, любов,
ти кажи защо
все за теб една земя не стига,
ни един живот.
Черни очи, като угар небранена,
устни, като слънце в ранина,
вежди - свилени гайтани,
от зографи начертани.
Песен, силна като вино прекипнало
чиста, като утро сипнало;
чудна песен, притаила
твойта обич, твойта сила.
Ех, любов, любов,
ти кажи защо
все за теб една земя не стига,
ни един живот.