Светът е пълен с много хора, забравени дори от Бога!
Като деца осиротели, като огнища изгорели,
като куршуми смъртоносни - винаги самотни...
Светът е пълен с много хора, като орлите в небосклона!
Летят високо и се мятат между небето и земята -
като с присъди доживотни, винаги самотни...
Припев:
Винаги самотни, като птици ранени,
са душите им бедни, непотребни...
Винаги самотни, като летоброене -
без посока и време - като тебе,
като тебе, като мене...
Светът е пълен с много хора, оставени на произвола...
На произвола на съдбата - стоят сами и тихо чакат,
една усмивка да ги стопли, да не са самотни...
Припев:
Винаги самотни, като птици ранени,
са душите им бедни, непотребни...
Винаги самотни, като летоброене -
без посока и време - като тебе,
като тебе, като мене...
Винаги самотни, като птици ранени,
са душите им бедни, непотребни...
Винаги самотни, без посока и време -
като тебе, като мене...