Тази наша любов – стаена
в телефонни признания.
Все не ни стига времето,
времето да сме заедно.
Дълго, дълго мълчим в слушалките,
думите си ги знаем,
само в чуждата стая за малко
можем да сме заедно.
(×2):
Самотен ловец е сърцето – без да мисли, избира,
от любов живее, без любов умира.
И през пръсти я пилеем
тази любов, уж случайна,
а всъщност само тогава живеем,
когато сме заедно.
Ето така се обичаме,
и греховни, и праведни,
и по дявола пращаме
всичко – само да сме заедно.
Самотен ловец е сърцето – без да мисли, избира,
от любов живее, без любов умира.
Сърцето, ах, сърцето, без да мисли, избира,
от любов живее, без любов умира,
без любов умира, без любов умира.