В небето тегне сивота,
лазура крие.
В сърцето бие самота,
в сърцето бие.
С оловна сила пада дъжд
като куршуми –
така раниха ме веднъж
и твойте думи.
(×2):
Прекършената красота
утеха пие,
в сърцето бие самота,
в сърцето бие.
Душата – птица в полет нов
крила не вдига.
Една припомнена любов
кому ли стига?
Да възродиме нежността
аз искам ние.
В сърцето бие самота,
в сърцето бие.
(×5):
Прекършената красота
утеха пие,
в сърцето бие самота,
в сърцето бие.