Този свят не по женски модел е направен,
но на нашите женски ръце той лежи.
Всеки ден го кроиме и прекрояваме,
уж по-малко да ни тежи.
Вече нямаме право да бъдеме слаби –
„мъжки момичета“ сме, а не жени.
Сред насъщните грижи за децата и хляба
вече никой отдавна не ни сваля звезди.
И нагърбили двеста задачи нелесни,
зад зъбѝте си стискаме своя женски протест,
а мъжете в трамвая се крият зад вестници,
зад списания „Наш дом“ и „Жената днес“.
Ех, момичета –
и на двайсет, и на трийсет по две!
Даже до смърт да обичаме,
пак не падаме на колене.
На земята отдавна сме стъпили здраво.
На ръце не ни носят, не целуват ръка.
Даже своите рицари неведнъж утешаваме
върху крехките си уж рамена.
И си пъдим сълзите, и се правим на силни,
но не знаем, не знаем дали не грешим,
че зад мъжки професии се мъчим да скрием
свойте женски слаби души.
(×4):
Ех, момичета –
и на двайсет, и на трийсет по две!
Даже до смърт да обичаме,
пак не падаме на колене.