Тихи и леки
ще летят мойте дни,
щом има за всеки
красота и мечти,
но дали този свят,
на любов тъй богат,
все така ще върви?
Само обич не достига, за да бъдем тук.
Може гръм да ни събуди вместо нежен звук,
но ръцете ни, протегнати към истина единствена,
ще спасят наш'те дни, красота и мечти.
Колко песни неизпяти са угаснали
и цветя без шепа слънце са пораснали!
Нека греят пак очите ни, до слънцето опитали,
да пронижем с лъчи всички облаци зли!
Може би вятър
ще ме спре с дъх студен,
но има земята
топлина и за мен,
затова все така
ще вървя по света
всеки час, всеки ден.
Колко песни неизпяти са угаснали
и цветя без шепа слънце са пораснали!
Нека греят пак очите ни, до слънцето опитали,
да пронижем с лъчи всички облаци зли!
Само обич не достига, за да бъдем тук.
Трябва сила във сърцата вместо нежен звук
и ръцете ни, протегнати към истина единствена,
ще спасят наш'те дни, красота и мечти,
наш'те дни.