Той дойде като вятър
в прекрасния свят на желанията.
Открих любовта,
която я има само в песните.
Щастлива в бяла рокля,
поплувах в нов свят,
но той не обичаше само мене.
Животът тече
и нищо не казва,
само усмивката е по-горчива.
Дойде съвсем тихо
с обещание за слънчеви дни.
Бях прекалено сама
и паднах в прегръдката му.
При мене той през ден
идваше скришно,
понеже е бил вече при друга.1
Животът тече
и нищо не казва,
само усмивката е по-горчива.
Дойде непоканен,
с него се върна смехът,
остана при мене
и още се обичаме.
Може би най-сетне е правилният,
но не вярвам вече –
някога ще бъда отново сама.
Животът тече
и нищо не казва,
само усмивката е по-горчива.
Някога ще бъда отново сама.
Животът тече
и нищо не казва,
само усмивката е по-горчива.
1. Имам силни съмнения дали съм разбрал този стих. Ако някой разбира смисъла му, моля да напише коментар.