В собствената ми игра, наиграх се
и го преживявах тежко, че не сме заедно.
Бях готова да умра, но опознах те...
И знай, че те презирам за едно:
Като ти трябвах - ми се обажда,
А ти, когато трябваше ми - нямаше те!
Боли като се сетя,
но вече ми е все тая!
Като ми трябва - нямаше те!
Искаш, да си единствен на земята
и да ме въртиш, но явно не знаеш как.
И много искам да те пратя,
където заслужаваш,
а ти ме питаш, нещо да ти даам?
К’во да ти даам?
Стой си таам, където няма номера
и телефони да ми се обадиш саам
Стой си таам, стой си саам
където няма номера
и телефони да ми се обадиш!
Беше ми с теб к’вото беше
Няма да те търся вече
Само за малко белеше
Бързо ми мина, дори не кървеше (х2)
Като ти трябваш, ми се обажда,
А ти, когато трябваше ми - нямаше те
Боли като се сетя, но вече ми е все тая
Като ми трябва - нямаше те!
(Ахам)
Но такива като тебе има много,
Свикнали да получават всичко на готово.
Живота - справедлив, наказва ги сурово, а пък кармата се връща и тежи като олово.
В графа излишни, списъка на бивши.
Да те питам как си,
всяка вечер като ме няма спиш ли?
Ся ше оцениш ли всичко дето дадох?
Стига със лъжите - дай да караме направо!
И к’во очакваш да ти дам?
Как нямаш срам?
От любовта, която имах - не остана грам!
Нямам път назад, само болка и инат.
Преди бяхме едно - ся говорим си на брат.
Ся говорим си на брат (х3)
Ахахаха Нещо такова?