Salut les amoureux [Bulgarian translation]

Сутрините следват една след друга, все едни и същи,

когато любовта отстъпва място на ежедневието.

Хората не са направени, за да живеят заедно.

Не е достатъчно само да се обичат вечно, има и други неща...

Странно е като си помисли човек - как вчера сме се отегчавали

и е боляло, ако някой от нас открие,

правилните думи, с които да изрази лошите спомени.

И изведнъж се оказва, че е време за раздяла.

И има толкова много правилни думи, които могат да бъдат казани,

които се задържат в сърцето за толкова кратко време.

Човек обича така, както и спира да обича -

съвсем простичко, без мисли за онова „утре“ ,

което винаги идва твърде рано.

Без да мисли и за онова „сбогом“, което дори не оставя болка в сърцето.

Направихме каквото трябва, изиграхме си добре ролите,

гледаме се с трепет, засмиваме се, че дори се и похвалихме малко.

Но винаги забравяме едно нещо.

И то е, че не е лесно да се каже сбогом.

Че утре, или може би още същия ден

ще почувтваме, че не всичко е загубено.

Че от нашия незавършен роман може да се превърне в модерна приказка за феи.

Но - остареем ли, уви, и спираме да вярваме в приказки.

Човек обича така, както и спира да обича -

съвсем простичко, без мисли за онова „утре“ ,

което винаги идва твърде рано.

Без да мисли и за онова „сбогом“, което дори не оставя болка в сърцето.

Всички сме чували Ромао, Жулиета и останалите герои от този тип.

Но в основата на тези прашни томове

лежи една малка любовна историйка, точно като нашата.

Но тя е толкова кратка, че никой не би я описал.

Затова, любима, време е да си кажем „Сбогом.“ ,

Да оставим точно тук спомените си,

но въпреки всичко - да се виждаме отвреме на време.

За да може, когато ни види,

сервитьорката на кафето

да възкликне отново, както правеше някога:

„Поздрави на влюбените“ !

Човек обича така, както и спира да обича -

съвсем простичко, без мисли за онова „утре“ ,

което винаги идва твърде рано.

Без да мисли и за онова „сбогом“, което дори не оставя болка в сърцето.