Знаеш ли, че
се върнах да видя отново
мястото, където ходихме заедно,
където валеше, докато слънцето грееше.
Но не
това чувство вече не беше там
на ведра радост
спомняш ли си как беше
когато всичко блестеше
и аз исках теб, ти искаше мен
Ние бяхме истински щастливи с малко
не беше важно как и къде
без да го раздаваме тежко
и да се вричаме завинаги,
но по един или друг начин
се надявахме докато се случваше
Знаеш ли, че
търсих начин да те забравя,
но точно обратно, чувстата ми към теб не спират
и са дори по-големи от мен
И няма
няма причина да не се съберем отново
изглежда по - силно от всеки път
всеки път, в който
аз те исках, ти ме искаше
Ние бяхме истински щастливи с малко
не беше важно как и къде
без да го раздаваме тежко
и да се вричаме завинаги,
но по един или друг начин
се надявахме докато се случваше
Направих всичко, за да не остана на вратата
и да се намеря отново сам,
да избягам на място отвъд този свят,
където всяка секунда се усеща като вечност
Малко любов, която остава
и времето, което отлита
И повярвай ми, знаеш, че търсих начин да забравя
да забравя, че все още те харесвам,
но няма правила, които човек да следва, за да допусне това да се случи
просто не ме оставя на мира
Ние бяхме истински щастливи с малко
не беше важно как и къде
без да го раздаваме тежко
и да се вричаме завинаги,
но по един или друг начин
се надявахме докато се случваше
Това е любовта, която остава
когато времето не отминава
и ти оставаш до вратата
с любовта, която остава