От толкова много жътва, остава само шепа ръж,
От такава рапсодия, само звук.
От съкровищa с искреност – само малко лъжа.
И сърцето няма какво да търси тук.
Истинските думи, също както звездите – падат сами.
Сам израства непокорно бял лилиум.
Понякога търсиш смисъла на края на представлението,
А смисълът се крие още в първото действие.
Главни герои, отвътре и отвън,
Спомени и дреболии,
Ярко перо от райска птица.
Пр.
Спаси ме, Господи, от нейната любов.
Която осолява раните, която наказва и боли .
Избави ме от вечните съмнения и ревност,
Която те изтощава, докато не те унищожи.
Спаси ме, Господи, от нейната любов.
От онези лудости и страсти,
От които никога сам няма да се спася,
Спаси ме от любовта, чийто блясък угасва,
Но нея не докосвай.
Когато на една карта заложиш всичко, което имаш,
Когато всички твои мисли са в рамката на една и съща картина,
Когато не пресмяташ дали даваш или вземаш,
Означава, че ще остарееш сам.
Когато падне завесата, следват аплодисменти,
В един момент настава пълен мрак.
В този момент се чудиш дали въобще всичко си заслужава?
Целият живот...пепел и прах..
Целият живот, само нечий чужд дял,
Когато сгрешиш да обичаш повече, отколкото е трябвало.
Пр.