Не мога да си взема думите обратно.
Това, което написах, не мога да напиша отново.
Това, което изиграх, не мога да изиграя наново.
Още веднъж не мога да се върна.
Ако потекат, сълзите ми няма да пресъхнат.
Ако сърцето ми прелива от любов, няма да спре.
Спомените ми, които познавам като приятел, не ми се обаждат.
Нито веднъж животът не е бил пир
или
една глътка въздух, която поехме, беше пир
или
една надежда поддържаше човечеството живо.
Взех в ръка моя саз,
когато пак потокът ме залее,
може би отново
ще излезеш пред мен.
Когато спрем очи в очи
ще видим
какви сме, къде сме.
Не знаем
сега.