Ти все така ме тревожиш, почти невъзможна любов мечта.
Ти като сянка невидима с мене вървиш в света.
Ти като жажда париш в моето сърце,
тръпнеш нежно в моите ръце,
огнена моя тайна.
Ти, недостъпно далечна, нетрайна и вечна живееш в мен.
Ти в нечий поглед изгряваш в един неочакван ден,
но на живота в този луд, задъхан бяг
с тебе аз се разминавам пак,
любов мечта.
Колко ли хора не виждат в този свят
своята мечта?
Колко се разминават
с нея и радостта?
Колко ли хора съвсем сами вървят,
а до тях е тя?
Колко ли много страдат
близо до любовта?
Колко ли хора не виждат в този свят
своята мечта?
Колко се разминават
с нея и радостта?
Колко ли хора съвсем сами вървят,
а до тях е тя?
Колко се разминават…
Колко се разминават…
Ти все така ме тревожиш, почти невъзможна любов мечта.
Ти като сянка невидима с мене вървиш в света.
Ти като жажда париш в моето сърце,
тръпнеш нежно в моите ръце,
огнена моя тайна.
Ти в две очи непременно живееш до мене във този час,
но най-невидим е всъщност човекът, вървящ до нас,
и с вечна жажда във сърцата по света
търсим цял живот една мечта,
една любов.
Колко ли хора не виждат в този свят
своята мечта?
Колко се разминават
с нея и радостта?
Колко ли хора съвсем сами вървят,
а до тях е тя?
Колко ли много страдат
близо до любовта?
Колко ли хора не виждат в този свят
своята мечта?
Колко се разминават
с нея и радостта?
Колко ли хора съвсем сами вървят,
а до тях е тя?
Колко се разминават…