С вечна жажда [S večna žažda]

Ти все така ме тревожиш, почти невъзможна любов мечта.

Ти като сянка невидима с мене вървиш в света.

Ти като жажда париш в моето сърце,

тръпнеш нежно в моите ръце,

огнена моя тайна.

Ти, недостъпно далечна, нетрайна и вечна живееш в мен.

Ти в нечий поглед изгряваш в един неочакван ден,

но на живота в този луд, задъхан бяг

с тебе аз се разминавам пак,

любов мечта.

Колко ли хора не виждат в този свят

своята мечта?

Колко се разминават

с нея и радостта?

Колко ли хора съвсем сами вървят,

а до тях е тя?

Колко ли много страдат

близо до любовта?

Колко ли хора не виждат в този свят

своята мечта?

Колко се разминават

с нея и радостта?

Колко ли хора съвсем сами вървят,

а до тях е тя?

Колко се разминават…

Колко се разминават…

Ти все така ме тревожиш, почти невъзможна любов мечта.

Ти като сянка невидима с мене вървиш в света.

Ти като жажда париш в моето сърце,

тръпнеш нежно в моите ръце,

огнена моя тайна.

Ти в две очи непременно живееш до мене във този час,

но най-невидим е всъщност човекът, вървящ до нас,

и с вечна жажда във сърцата по света

търсим цял живот една мечта,

една любов.

Колко ли хора не виждат в този свят

своята мечта?

Колко се разминават

с нея и радостта?

Колко ли хора съвсем сами вървят,

а до тях е тя?

Колко ли много страдат

близо до любовта?

Колко ли хора не виждат в този свят

своята мечта?

Колко се разминават

с нея и радостта?

Колко ли хора съвсем сами вървят,

а до тях е тя?

Колко се разминават…