Счупена чаша [Sčupena čaša] [French translation]

Питаш ме защо осъмнах с чаша във ръка

и защо разбих я след това.

Никога не си ме виждал с вино да теша

своята изстрадала душа.

Помниш как с усмивка срещах утрото до теб –

слънце бях за твоето лице.

Нищо не остана вече в нашите сърца;

моето е рана отсега.

Хей, мъко моя, ти,

хей, много ми тежи!

Дай, дай поне ръка –

аз не плача, тръгвай си сега!

Хей, мъко моя, ти,

хей, свят ми се зави!

Не, няма да се дам!

Ти си вече и от мен по-сам.

Питаш ме защо осъмнах с чаша във ръка

и защо разбих я след това.

По-добре ме виж такава за последен път

и тръгни към страшния си съд.

След година-две ще минеш тук ти може би

и ще видиш от пожар следи.

Само счупената чаша тъжно ще блести;

кой от нас виновен е, кажи.

Хей, мъко моя, ти,

хей, много ми тежи!

Дай, дай поне ръка –

аз не плача, тръгвай си сега!

Хей, мъко моя, ти,

хей, свят ми се зави!

Не, няма да се дам!

Ти си вече и от мен по-сам.