Радостта дойде сутринта
със първия лъч, със първата среща –
радостта, че живея във един свят със теб,
във един град със теб,
на една улица, под един покрив с теб.
Радостта, че те виждат очите ми,
радостта, че е твое сърцето ми,
че те виждат очите ми,
че е твое сърцето ми.
Радостта има две лица –
второто нейно лице е скръбта.
Тази скръб, че живея в един свят без теб,
във един град без теб,
на една улица, под един покрив без теб.
И скръбта, че те имат очите ми,
и скръбта, че те няма сърцето ми,
че те имат очите ми,
че те няма сърцето ми.
Аз те питам, аз те питам как можеш
в самота, в самота да живееш,
във един, във един свят със мен,
във един, във един град със мен,
на една улица, под един покрив с мен
и да останеш сляп за моята любов, (×3)
да останеш сляп за моята любов,
за моята любов. (×5)