Сърцето те избра [Sǎrceto te izbra]

Как искам да се върнеш пак при мен!

В душата ми добра сега е есен.

Без радост пак остана моя ден

и моят сън една любов отнесе.

Къде ли спря в привечерния час,

с кого ти сподели сърце и дума,

не питам аз – за всекиго от нас

светът е друг под есенната шума.

(×2):

Вървим един към друг през този свят

една любов годините да върне,

но с теб сме част от онзи звездопад –

ще изгорим, преди да се прегърнем.

Как искам да се върнеш пак при мен!

Сърцето те избра и теб те има

във изгрева на твоя идващ ден,

във тайнството на моя сън отминал.

Какво си дала в ледения мраз,

какво си взела и какво донесе,

не питам аз – за всекиго от нас

сега тежи прощаващата есен.

(×3):

Вървим един към друг през този свят

една любов годините да върне,

но с теб сме част от онзи звездопад –

ще изгорим, преди да се прегърнем.