Как искам да се върнеш пак при мен!
В душата ми добра сега е есен.
Без радост пак остана моя ден
и моят сън една любов отнесе.
Къде ли спря в привечерния час,
с кого ти сподели сърце и дума,
не питам аз – за всекиго от нас
светът е друг под есенната шума.
(×2):
Вървим един към друг през този свят
една любов годините да върне,
но с теб сме част от онзи звездопад –
ще изгорим, преди да се прегърнем.
Как искам да се върнеш пак при мен!
Сърцето те избра и теб те има
във изгрева на твоя идващ ден,
във тайнството на моя сън отминал.
Какво си дала в ледения мраз,
какво си взела и какво донесе,
не питам аз – за всекиго от нас
сега тежи прощаващата есен.
(×3):
Вървим един към друг през този свят
една любов годините да върне,
но с теб сме част от онзи звездопад –
ще изгорим, преди да се прегърнем.