Разплакан дъжд вън,
самотен тих сън.
Изгубих се, но се намерих.
Обичах те малко,
обичах те и много.
Дори насън теб исках.
Чак сега, сега открих – ти, сърце, си чупливо,
а сънят сънува нас с реалност дива.
Днес едва разбрах – ти, сърце, си чупливо.
Трябва ми време за любовта…
За теб, за нас…
Ужасен дъжд вън,
разплакан град – сън,
звездите падат цяла вечност.
Звезда не съм твоя.
Звезди не сме
дори в съня свой кратък.
Чак сега, сега открих – ти, сърце, си чупливо,
а сънят сънува нас с реалност дива.
Днес едва разбрах – ти, сърце, си чупливо.
Трябва ми време за любовта…
Сега е тук тя всеотдайно!
Чак сега, сега открих – ти, сърце, си чупливо,
а сънят сънува нас с реалност дива.
Днес едва разбрах – ти, сърце, си чупливо.
Трябва ми време за любовта…
Днес едва разбрах – ти, сърце, си чупливо.
Трябва ми време за любовта…