В сърца от миди и пясък
написахме нашите две имена,
но те сред пръски и блясък
се стопиха мълчаливо във солена вълна, вълна.
Може ли да се изтрие
един безкрайно нежен миг,
една изгаряща стихия,
един изпълнен с обич вик?
В снега под белите клони
написахме нашите две имена.
Ветрец снежинки отрони
и след малко имената той покри с пелена, с пелена.
Може ли, може ли да се изтрие
един безкрайно нежен миг,
една изгаряща стихия,
един изпълнен с обич вик?
Може ли да се изтрие
един безкрайно нежен миг,
една изгаряща стихия,
един изпълнен с обич вик?